Joomla Software Template

Лонгбол (Longbow) - много дълъг лък, обикновено направен от тис (вид вечнозелено дърво), с който може да се стреля на доста голямо разстояние. Този вид лък често е правен да бъде толкова висок, колкото стрелеца, който го носи. Може би най-известният пример е Английският или Уелският дълъг лък, по традиция направен от тис, и използван от Английските армии за по-голям ефект през стогодишната война (1337 – 1453г). На близко разстояние e можел да бъде насочен директно към индивидуална мишена и е бил способен да мине през всичко, дори и през най-добрата броня за времото си, съставена от по-тънки парчета метал. Тъй като реконструкциите показали че съвременните арбалети имат еднаква сила на проникване, те били скъпи и не чак толкова разпространени. Стрелците обсипвали врага от разстояние с голям порой от стрели, правейки стрелбата с такъв тип лък в някакво отношение по-близка до леката артилерия на модерната ера.

Стрелите изстрелвани по този начин губили част от силата си на проникване, но анекдотите все още са пълни с рицари “забодени” за конете си от стрела попаднала в бедрото им и т.н.

Дългият лък бил заменен в много случаи от мускетите (старинни пушки), най-вече поради повечето години тренировки необходими за изучаването на начина за стрелба с лък, макар че той е бил способен на по-бързо темпо на стрелба - от 5 до 10 изстрела за 30 секунди срещу един изстрел от мускет за същото това време. В ръцете на опитен стрелец, лъкът също така бил без съмнение много по-точен от първите мускети и е имал по-голям обхват. Мускетът, също като арбалета преди него, можел да бъде използван ефективно с относително малко тренировка и притежавал психологически преимущества като произвеждане на огън, дим и шум при стрелба. 

Формата му не се е променила още от времето, когато е получил най-голямо разпространение - 9 до 6 хиляди години преди Новата ера. Изработва се от единично парче дървен материал, с добавена, издялана ръкохватка, която обикновено по краищата си е украсена с обработена кожа. В близост до горната част на ръкохватката, отстрани на лъка, има плитък изрез, който служи за фиксиране и поддържане на стрелата. При този вид лъкове няма мерник. Прицелването се прави, като се използва мислено мерната линия започваща от върха на стрелата и продължаваща по самата й дължина назад.