Joomla Software Template

Основната ударна сила на древните българи били конните стрелци, а тяхното най-страшно оръжие - сложносъставните лъкове, които по бойни качества (пробивност и далекобойност) нямали равни на себе си. От нaмерените археологически находки и изображения става ясно, че българският сложносъставен (рефлективен) лък е от над 40 отделни части.

Рамената му били от еластично дърво (бреза, тис, леска, ясен), подлепени с говежди сухожилия и подсилени с рогови накладки; дръжката от твърдо дърво; стръките (накрайниците) от рога на елен или дива коза; тетивата се изплитала от коприна, женска коса, конски косъм или коноп, които се натривали с восък. Отгоре рамената омотавали с препаски от изсушени черва на елен и обвивали с пергамент или брезова кора. Частите залепвали със специален български туткал (рибно лепило), който получавали по специална рецепта и се стягал с години.

Специалистите определят изработката на един такъв лък като произведение на изкуството, което не отстъпва на изработката на цигулка "Страдивариус" или сабя "дамаскиня". Българските лъкове имали огромна пробивна сила. С тях можело да се стреля до 400 мерта. На 250 крачки специалните бронебойни стрели с триъгълно сечение можели да пробиват ромейска ризница, а на по-близко разстояние не били проблем тежките монголски или рицарски доспехи.