Вие сте тук:
| Специфична информация за изработването на българските лъкове в миналото и тяхната ефективност |
|
|
|
| Написано от Alex | |||||||||
| Вторник, 13 Май 2008 17:32 | |||||||||
Страница 1 от 2 Основната ударна сила на древните българи били конните стрелци, а тяхното най-страшно оръжие - сложносъставните лъкове, които по бойни качества (пробивност и далекобойност) нямали равни на себе си. От нaмерените археологически находки и изображения става ясно, че българският сложносъставен (рефлективен) лък е от над 40 отделни части.
Рамената му били от еластично дърво (бреза, тис, леска, ясен), подлепени с говежди сухожилия и подсилени с рогови накладки; дръжката от твърдо дърво; стръките (накрайниците) от рога на елен или дива коза; тетивата се изплитала от коприна, женска коса, конски косъм или коноп, които се натривали с восък. Отгоре рамената омотавали с препаски от изсушени черва на елен и обвивали с пергамент или брезова кора. Частите залепвали със специален български туткал (рибно лепило), който получавали по специална рецепта и се стягал с години. Специалистите определят изработката на един такъв лък като произведение на изкуството, което не отстъпва на изработката на цигулка "Страдивариус" или сабя "дамаскиня". Българските лъкове имали огромна пробивна сила. С тях можело да се стреля до 400 мерта. На 250 крачки специалните бронебойни стрели с триъгълно сечение можели да пробиват ромейска ризница, а на по-близко разстояние не били проблем тежките монголски или рицарски доспехи.
Само регистрираните могат да коментират!
Powered by !JoomlaComment 3.23
3.23 Copyright (C) 2007 Alain Georgette / Copyright (C) 2006 Frantisek Hliva. All rights reserved." |
|||||||||
| Последна промяна ( Вторник, 13 Май 2008 21:18 ) | |||||||||





